Управлението на президента Румен Радев няма ясна външна, икономическа и политика за сигурност, а последователните решения са заменени с противоречиви послания към различни групи избиратели и към европейските партньори.
Това заяви лидерът на „Демократи за силна България“ (ДСБ) и евродепутат от „Демократична България“ Радан Кънев в интервю за Дарик.
Според него поведението на управляващите около Киевската декларация е показателно за липсата на единна външнополитическа линия. Кънев припомни, че документът подкрепя териториалната цялост на Украйна, непризнаването на анексията на Крим, възстановяването на страната и търсенето на международна отговорност за военните престъпления.
По думите му България е подкрепила декларацията, въпреки че впоследствие вниманието е било насочено към въпроса дали под нея има физически подпис.
Евродепутатът обясни, че подобни политически декларации не се подписват по начина, по който се сключват международни договори. Според него държавите заявяват подкрепата си, а несъгласните изрично се разграничават, както е направила Сърбия. По тази причина, по думите му, спорът за липсващ подпис отклонява вниманието от реалния въпрос – разминаването между ангажиментите, поети в Киев, и посланията към българската общественост.
Кънев определи поведението на президента като „популистко балансиране“, при което в страната се отправят сигнали към проруски настроени избиратели, а пред европейските партньори се подчертава ангажираността на България към общите политики на ЕС.
„Когато се опитваш да бъдеш всичко едновременно, накрая не представляваш нищо“, заяви той.
По думите му проблемът не е в това, че България защитава позиции в Европейския съвет, а в избора на каузите, за които използва политическото си влияние. Кънев посочи, че тежестта на всяка държава в европейските преговори зависи от икономическия ѝ потенциал, приноса към бюджета на ЕС и фискалните ѝ възможности, поради което България трябва внимателно да определя своите приоритети.
Според лидера на ДСБ вместо да защитава интересите на българската индустрия, работните места и бъдещия европейски бюджет, правителството насочва политическия си ресурс към теми като защитата на руския патриарх Кирил (Гундяев) и ръководството на „Лукойл“.
Кънев отбеляза, че в момента в Европейския съюз се водят ключови преговори по следващата многогодишна финансова рамка, средствата за земеделие, регионално развитие, индустриална политика и конкурентоспособност.
Той предупреди, че предстоящите промени в европейското законодателство за търговията с емисии могат да окажат влияние върху приходите от въглеродните квоти, компенсациите за цените на електроенергията и средствата за модернизация на българската индустрия.
Според Радан Кънев, ако правителството изразходва политическия си капитал по второстепенни въпроси, България рискува да отслаби позициите си в преговорите по теми с пряко значение за икономиката и развитието на страната.
